ВЪРХЪТ

на Мария, майка ми

Сега ела, за да ме видиш — пристигнала от Някъде.

Съвсем за малко съм дошла, а дълго мен ме нямаше.

Бях в Долната земя.

Изкачвах планината с онзи връх, до който стигаха най-смелите мъже.

Герои в приказките, които ми разказваше, ръката детска стиснала. Мечтаех с мъничкото си сърце, отворила очи огромни, да порасна много бързо. Да стана като тях - най-силна и най-смела. И да го стигна този връх - недостижим за другите. Дори във сънищата виждах Синята звезда и чудодейна светлина разпръскваха лъчите й.

Върхът огряваха и стигнеш ли го - даряват те с лечебна сила. На болните и страдащите хора да я влееш.

Изкачвах дълго планината в Долната земя и брулеха ме ветрове. Обливаха ме дъждове, затрупваха ме снегове.

Ръцете изранени и колене до кръв ожулени, боляха. Очите пареха, но взорът им пронизваше мъглата лепкава, забулила върха. И само твойте думи чувах, моя майко, свистенето на ледения вятър заглушили:

,,Напред, напред - не спирай и не падай на колене!

Най-мъжкото момиче си ми ти!”

И аз вървях напред неистово, с последни сили, по пътя към върха. Изтръгвах бурените и разчиствах тръните, във камъните впивах нокти счупени и посинели. И само твоя глас:

,,Нагоре - все нагоре към върха! Не спирай - силна си ми ти!” - ме правеше по-твърда от скала.

Достигнах го. Върха недостижим за другите.

Тогава паднах.

Останала без сили, с тяло изранено. И моят вик - изтръгнат от гърди кървящи, разтресе планината.

Неистовата радост от победата - отприщена във моя Вик. От устните ми - бледи и насечени - изтръгнат.

Звездата ме обгърна със лъчите си. Чудодейна синя светлина ме вдигна. И стъпила от всякога по-здраво на крака, се връщам, за да ти влея от силата лечебна, майко моя.

И да те стопля - в ръцете си аз нося топлината от Синята звезда на стигнатия връх.

Прости, че дълго мен ме нямаше до теб.

далече бях - чак в Долната Земя.

Сега за малко съм дошла, за да те сгрея в Горната земя. Отново тръгвам.

Към нова планина със леден връх.

Ще го достигна и леда ще разтопя.

Със поглед - топъл от Любов.

С ръце, събрали мъжка сила.

Аз вярвам!

Вярваш ми и ти!